Атанас Далчев

Кой е Атанас Далчев?

%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8   Атанас Далчев Атанас Далчев

Атанас Далчев, снимка: skandalno.net

Атанас Христов Далчев е български поет и преводач, роден на 12 юни 1904 година в Солун по времето на Османската империя. Един от най-изявените поети на 20 век и носител на  Хердеровата награда на Виенския университет, връчена през 1972 г. Освен с поезията Атанас Далчев е известен и с преводите на белетристика и стихотворения от руски, испански, френски, немски и италиански езици. Атанас Далчев е едно от петте деца в семейството, брат му Любомир Далчев става известен скулптор в Рим. Жени се за Анастасия Атанасова през 1939 година, а година по-късно се ражда първото им дете – Мария. През 1943 година се ражда Христо Далчев, синът на Атанас и Анастасия, а през 1945 година третото им дете – Виктория. През 1950 година се ражда четвъртото дете в семейство Далчеви – Райна.

 

Биография на Атанас Далчев

Атанас Далчев е второ дете в семейството. Неговият баща Христо Атанасов Далчев е юрист от Кукуш, а майка му Виктория Матеева Дишмова от Прилеп. Освен като адвокат, баща му Христо работи и като преподавател по турски език в гимназия „Кирил и Методий“ в Солун. През 1908 година групата на Яне Сандански предлага Христо Далчев за представител на Серската област в османския парламент. През същата година цялото семейство се мести в Цариград, където Атанас Далчев започва да учи в местното българско училище. Балканската война започва и семейство Далчеви отново се връща в Солун. Няколко години по-късно, през 1913 година Виктория Далчева заминава за Дедеагач с петте си деца, докато Христо Далчев е изтеглен с българските войски в България. Само няколко месеца по-късно, вече през 1914 година къщата на семейството изгаря и те се установяват в София. Атанас Далчев се записва с класически профил в Първо СОУ (тогавашната Първа мъжка гимназия).  През 1922 година той завършва гимназията и е приет със специалност философия в Софийския университет.

Атанас Далчев – поезия и стихосбирки

Първото стихотворение на Атанас Далчев е написано и публикувано в ученическия вестник „Фар“ през 1921 година и се казва „Залези“. Две години по-късно Атанас Далчев пише стихотворенията „Здрач“, „Вечер“ и „Елегия“, които са публикувани във „Вестник на жената“. Списание „Хиперион“ публикува следващите му творби – „Хижи“, „Есенно завръщане“ и „Старите моми“. През същата 1923 година издава поетически сборник „Мост“, заедно с Георги Караиванов и Димитър Панталеев. Първият самостоятелен сборник на Атанас Далчев се казва „Прозорец“ и излиза на бял свят през 1926 г. През 1927 година, заедно с авторите на „Мост“ и Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Константин Гълъбов и др. започват да издават собствен вестник. Вестника носи името „Стрелец“ и поставя началото на литературния кръг „Стрелец“. През следващите почти 50 години в периода от 1927 година до 1972 година Атанас Далчев дори за миг не спира да работи и да издава нови стихосбирки, книги, сборници и т.н. През 1927 година той вече е завършил педагогика и философия в Софийския университет, а по време на неговото следване се откроява голям интерес към литературата и културата на Западна Европа. Година по-късно излиза стихосбирката „Стихотворения“, а Атанас Далчев заминава за Франция, без да знае, че е болен от малария. Завършва курс по френски език, а през 1930 година излиза стихосбирката „Париж“. През 1937 година е учител в българското училище в Цариград, където преподава български език. Шест месеца прекарва там, турските власти не му позволяват да преподава и Атанас Далчев се завръща в София. Почва работа като инспектор на прогимназиалните училища и учител по български език. Преподава в в тогавашната 13-та гимназия. През този период се занимава и с преводи. Следва периодът, когато Атанас Далчев се жени за Анастасия Атанасова и раждането на Мария. През 1943 година той издава книгата „Ангелът на Шартър“, в която се съдържат десет нови стихотворения и трите по-ранни стихосбирки на Далчев. През 1944 година половината от къщата на семейство Далчеви е резрушена, заради въздушните бомбандировки над София и те се евакуират в Лясковец. До края на 1947 година Атанас Далчев работи като началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата. След реорганизация обаче, той остава без работа. След раждането на Райна през 1950 година Атанас е принуден да се занимава постоянно с преводаческа работа, за да може да издържа семейството си, което вече е останало и без дом. През 1952 година Атанас Далчев заема поста на Радой Ралин в списание „Пламъче“. Официално е назначен за негов редактор през 1953 година. Започва да пише отново през 1956 година, а през 65-та публикува „Стихотворения“. Сборникът „Балкон“, съставен от Радой Ралин, който е приятел на Атанас Далчев излиза през 1972 година.

Атанас Далчев е удостоен със званието Заслужил деятел на изкуството и културата, а през същата година получава и „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР. „Знак почета“ е връчен на Далчев за неговия принос в популяризацията на руската и съветска литература в България.

Стихосбирки: Прозорец, 1926 г., Стаята, 1925 г., Париж, 1930 г., Ангелът на Шартър, 1943 г., Стихотворения, 1928 г., Фрагменти, 1967 г. и Стихотворения, 1965 г. и през 1969 г.

Том с избрани съчинения на Атанас Далчев на руски език излиза през 1974 година. Самият Делчев е изключително радостен от това и особено от факта, че е преведен от поетесата Мария Петровых. През 1974 година чества 70 годишния си юбилей и е удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден „Народна република България“ – III степен. През 1977 година Атанас Далчев пише последното си стихотворение, което е посветено на Иван Симеонов и се казва „Художникът и вятърът“. През 1978 година на 17 януари Атанас Далчев умира в София.

Подобни досиета:


Коментара (2)

  1. Атанасов says:

    Снимката е на брата на Атанас Далчев. Грешката е неволна, а може и умишлена. Това е снимката на прокуденият от България проф. Любомир Далчев с над сто скупптури. които всеки ден хиляди виждат само в София. Край неговият Климент Охридски и Самуиловите войници минава всеки ден елита на нашата „култура“ от Художествената Академия, СБХ, Академията на Науките, Университета, Българския Лувър и се правят, че нищо не знаят за това което виждат, както и че ателието на Далчев бе изравнено с земята, книгите за него забранени, неговия брат и брата на жена му починаха от „естествени причини“ месеци, след прокуждането му от Мирчо Спасов, а за него се погрижиха да отиде в болница за седмица от „неивестен причинител“, доставен му от „български духовници“.

  2. Hosting says:

    Стихотворенията на Далчев са защита на човешката уникалност, защита на незаменимия човешки порив към съкровеното, споделимото, естественото, без който се изгубва смисълът на съществуването.

Публикувай отговор

*

„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването на услугите ни приемате, че можем да използваме „бисквитки“. Повече информация | Разбрах